Как започва всичко?
Пенсионната система, такава каквато я познаваме днес, възниква в края на XIX век, когато германският канцлер Ото фон Бисмарк въвежда първата държавна пенсионна схема през 1889 г. По това време средната продължителност на живота е около 50 години, а възрастта за пенсиониране е същата. Благодарение на високата раждаемост и по-кратката продължителност на живота, на всеки 10 работещи се пада един пенсионер. Това прави системата устойчива, защото осигурителната тежест върху работещите е минимална, а държавата дори е имала излишък от осигурителните вноски.
Каква е реалността днес?
През последните 130 години продължителността на живота значително се е увеличила. В България средната продължителност на живота днес е около 74 години, а раждаемостта е спаднала под 1.5 деца на жена, което означава, че населението намалява.
Това води до драстична промяна в съотношението между работещи и пенсионери. В момента на всеки осигурен се пада един пенсионер, но прогнозите са, че до 10-15 години това съотношение ще се влоши до 1:2 или дори 1:4. Това поставя сериозно бреме върху работещото население, което плаща осигуровки, но въпреки това пенсиите остават ниски.
Защо държавата не прави нищо?
Проблемът е добре известен, но никой не желае да поеме политическата отговорност за решаването му. Всяко предложение за реформа би било непопулярно, защото означава или повишаване на осигурителните вноски, или увеличаване на пенсионната възраст, или намаляване на пенсиите.
От друга страна, и обществото не е готово да се изправи пред реалността. Масовото схващане е, че „държавата трябва да се погрижи“, без да се осъзнава, че държавата разполага само с ресурсите, които ние ѝ даваме чрез данъци и осигуровки.
Какви са възможните решения?
- Преход към смесена система – наред с държавната пенсия, хората трябва да имат стимули да инвестират в частни пенсионни фондове.
- Повишаване на раждаемостта – чрез ефективни социални и икономически мерки, които да насърчат младите семейства.
- Привличане на млади хора в страната – чрез икономически реформи, които да задържат работоспособното население и да привлекат имигранти.
- Автоматично увеличаване на пенсионната възраст – обвързване на пенсионната възраст със средната продължителност на живота.
Вместо да чакаме кризата да се задълбочи, трябва да започнем да мислим стратегически. Ако обществото осъзнае проблема и започне да изисква устойчиви решения, политиците ще имат по-голяма воля за действие. В противен случай ни очакват още по-ниски пенсии и по-голямо осигурително бреме върху работещите.
Решението е в нашите ръце – готови ли сме да го потърсим?