Да дадеш доверие на сляпо на екипа си първо или той да ти даде доверието си преди всичко?
Доверието в лидерството: Кой трябва да направи първата крачка?
Когато говорим за лидерство и мениджмънт, често срещаме сравнителни анализи между „шефа“ и „лидера“. Основният въпрос обаче е как възникват тези различия? Какво кара един човек да се държи като егоистичен „шеф“, вместо да бъде подкрепящ и вдъхновяващ лидер?
Разликата се крие в отношението – дали фокусът е върху личния интерес или върху развитието на екипа. В бизнес психологията можем да откроим западния и източния модел на управление: в единия акцентът е върху „АЗ“, а в другия върху „НИЕ“. Истинските лидери поставят „НИЕ“ в центъра на всичките си действия.
Лидерът като „служител на служителите“
Ако приемем, че хората в една организация служат на нейния интерес, то тези, които я ръководят, трябва да служат на своите служители. Целта на един лидер е да улесни работата на екипа си, създавайки среда за развитие, мотивация и високи резултати. Истинският лидер не се стреми да бъде най-знаещият и незаменимият – той иска хората в екипа му да растат, да стават по-добри и дори да го надминат. Това е най-големият успех на един ръководител.
Този подход обаче не е възможен, ако лидерът действа със страх. Страхът от загуба на позиция или контрол води до бюрократично и пасивно управление. Много „меринджеи“ избират тази пасивност, защото не се чувстват в сигурна среда, където грешките не са фатални, а се разглеждат като възможности за растеж.
Въпросът за доверието: Кой трябва да направи първата стъпка?
Основният въпрос е: трябва ли първо лидерът да се довери на екипа си, или служителите трябва да му гласуват доверие?
Опитът показва, че когато лидерът първи даде пълно доверие, това води до изключителни резултати. Хората започват да се чувстват сигурни, показват истинската си същност и работят с повече ангажираност. Доверието поражда доверие – това е основен принцип на лидерството.
Разбира се, доверието не трябва да бъде безусловно и безразборно. Безогледното доверие може да доведе до сериозни проблеми, особено ако е дадено на хора с компрометирани морални и етични ценности. Балансът е ключов – доверието трябва да се дава там, където има морал и етика, но също така трябва да има механизми за обратна връзка и корекции.
Доверието като основа на успешния екип
Когато един мениджър поеме ръководна роля, той автоматично получава авторитет, но това не означава, че получава доверие. Авторитетът е даден по подразбиране, но доверието трябва да бъде спечелено. Ако лидерът не успее да изгради връзка с екипа си, доверието отслабва, а с него и ефективността на работата.
Истинският лидер не управлява чрез страх, а чрез връзка с хората си. Той служи на екипа си, създава среда, в която хората могат да се развиват и да бъдат себе си. Това е единственият начин да се изградят екипи, в които хората са готови да си помагат и да работят заедно с жертвоготовност.
В заключение
Да дадеш първи доверието си е трудно, но именно това е пътят към истинското лидерство. Колкото повече доверие дава един лидер, толкова повече доверие получава обратно. Разбира се, винаги ще има предизвикателства и разочарования, но когато се инвестира в правилните хора, резултатите са впечатляващи.
Доверието е като засяването на семена – не всички ще покълнат, но тези, които се развият, ще дадат богата реколта. Лидерството не е контрол, а грижа за хората, защото когато служиш на другите, те ще ти отвърнат със същото.