Нека си го кажем директно. В България много хора “са християни” по наследство. Нещо като стара семейна рецепта — не я готвиш, не я ядеш, но я пазиш в шкафа, защото баба ти така е казала. Бил си кръстен като бебе, баба е запалила свещичка, майка е казала „Абе, така си е редно“. И така, вече си “християнин”. Готово. ✔️
Но… сериозно ли вярваш, че това е всичко?
Великден не е просто традиция. Не е уикендът, в който се чукаш с яйце и ядеш агнешко. Великден е събитие, което преобръща историята — и би трябвало да преобърне и живота ти. Или поне да те накара да се замислиш.
Бог не е талисман
Виждаш ли, Христос не умря и не възкръсна, за да имаш “късмет”. Той не е амулет, който те пази, ако кажеш „Господ си знае работата“ и си сложиш иконка в колата. Великден не е религиозен талисман, а Божият вик към теб:
„Искам те жив, свободен и с Мен“.
Бог не търси твоето еднократно „да“ от детството, нито пасивната ти принадлежност към православието. Той иска взаимоотношение, не протокол. Не списък от задължения, а отворено сърце.
Вярата не е по подразбиране
Истинският християнин не се дефинира от традицията, а от трансформацията. Това не е статус във Фейсбук, а посока на живот.
Христос не каза “идете на литургия от време на време и си мислете добри неща”. Той каза:
„Идете и създавайте ученици измежду всичките народи“ (Матей 28:19)
„Отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме следвай“ (Матей 16:24)
Следването на Христос не е част от културна идентичност, а личен избор — активен, смел и понякога болезнен. Но и невероятно освобождаващ.
Великден е лична покана
Великден е не просто спомен за едно чудо, а живо предложение към теб. Бог не е мъртъв в някаква история отпреди 2000 години. Той е жив. И ако Христос наистина възкръсна — тогава вече нищо не е същото.
Нито смъртта, нито грехът, нито празнотата, която носим отвътре.
Този ден ни напомня, че сме поканени да умрем за стария си живот — за лицемерието, повърхностната “вяра”, за празните традиции — и да възкръснем с Христос. Да живеем не просто като „добри хора“, а като синове и дъщери на Живия Бог.
Е, какъв си християнин?
Питаш ли се понякога: “Жив ли е Бог за мен днес?”
И ако кажеш “да”, защо не Го следваш с цялото си сърце?
Великден е моментът да излезеш от сянката на традицията и да влезеш в светлината на Истината. Не защото трябва, а защото си бил обичан първи. Защото си търсен. Спасен. Призован.
Ако искаш да вярваш — вярвай смело.
Ако искаш да бъдеш с Бог — бъди изцяло.
Не ритуално. Не номинално. А реално.