Понякога си мислим, че знаем какво става около нас. Че виждаме „реалността“ такава, каквато е. Но дали е така?
Още през 1980 г. едни учени направили интересен експеримент. Гримьори сложили на лицата на доброволци белег – като от изгаряне или рана. Хората се огледали в огледалото и се убедили, че изглеждат обезобразени. После трябвало да излязат навън, да говорят с непознати и после да разкажат как са се отнесли към тях.
Но точно преди да тръгнат, „гримьорите“ направили последна корекция. Всъщност изтрили белега напълно. Участниците си мислели, че белегът е там, а всъщност лицата им били напълно чисти.
Когато се върнали, какво разказали?
– Че хората ги гледали странно.
– Че били груби.
– Че им личало, че другите ги съжаляват.
Само че истината била проста – нямало никакъв белег! Всичко се случвало в главите им. Те очаквали да ги гледат накриво – и мозъкът им го показвал точно така.
Какво общо има това с нас?
Много! Всеки от нас носи в себе си „белези“ – комплекси, страхове, съмнения. И често живеем не в реалността, а в собствената си халюцинация.
- Някой те подминава на улицата и ти си казваш: „Ей го, този ме мрази“. А може просто да е бързал.
- На събрание някой не се съгласява с теб и веднага си мислиш: „Иска да ми подлее вода“. А може просто да има друго мнение.
- В магазина касиерката е по-мълчалива и решаваш: „Гледа ме накриво“. А може просто да е изморена или да има просто проблем вкъщи за който да мисли.
Виждаш ли? Не другите са се променили, а нашият ум рисува картина, в която ние сме или жертви, или отхвърлени.
Най-опасното
Най-страшното е, че болката от тези халюцинации е истинска. Можеш да страдаш от нещо, което не съществува. Можеш да си съсипеш деня заради мисъл, която няма нищо общо с реалността.
Това е като да носиш белег, който всъщност го няма.
Как да прекъснем илюзията?
Не става дума да се самозалъгваме или да си казваме „мисли позитивно“. Става дума за нещо по-просто:
Да се запитаме:
- Наистина ли този човек ме гледа накриво, или аз си го въобразявам?
- Наистина ли всички са против мен, или това е моят страх?
- Какъв белег още виждам върху себе си, който другите отдавна не виждат?
Ако спрем да вярваме на тези вътрешни халюцинации, животът ни може да стане много по-лек.
За Панагюрище
Ние, панагюрци, сме горди хора. Историята ни е научила да гледаме на света с подозрение, защото винаги сме воювали за правдата. Но понякога тази гордост ни пречи. Виждаме враг, където няма. Търсим под вола теле. Обиждаме се, вместо да говорим.
А може би половината от „битките“, които водим, са само в главите ни.
Затова следващия път, когато решиш, че някой е срещу теб, си спомни онзи експеримент. Може би белегът е само в твоето огледало.