Как с едно решение на общински съвет се създава потенциален риск за пробив в безконтролно застрояване с ФЕЦ в община Панагюрище

Кутията на Пандора е отворена: днес 70 декара, а утре?

Общинският съвет промени ОУП за фотоволтаична централа с 11 гласа „за“, 3 „въздържал се“ и 1 „против“, преди да разгледа предложението за референдум

С едно гласуване Общинският съвет – Панагюрище отвори кутията на Пандора според съветника Хрисков.

Не защото един фотоволтаичен проект непременно е лош. И не защото собственикът няма права върху земята си.

А защото беше създаден опасен модел: първо решаваме конкретните инвестиционни намерения, а общите правила ще ги мислим някога след това.

С 11 гласа „за“, 3 „въздържал се“ и 1 „против“ беше прието изменение на Общия устройствен план за бъдеща фотоволтаична централа върху около 70 декара земеделска земя.

За проекта решение вече има.

За предложението гражданите да бъдат попитани – близо две години няма.

Два опита за отлагане

Още при приемането на дневния ред общинският съветник Павел Хрисков предложи точката да отпадне.

Не беше поискано проектът да бъде забранен. Беше поискано първо да се разгледа предложението за местен референдум, внесено още на 20 ноември 2024 г.

Мнозинството отказа.

По-късно беше направен втори опит – решението да бъде отложено. И той не беше подкрепен.

Основният аргумент беше, че земята е частна и процедурата се движи от години.

Но ако въпросът е изцяло частен, защо изобщо е необходимо решение на Общинския съвет?

Съветниците не решаваха кой да притежава земята. Те решаваха дали нейното предназначение да бъде променено. А това вече засяга облика и бъдещето на цялата община.

„Референдум не може да има“

Най-напрегнатият момент настъпи, когато в залата беше заявено, че такъв референдум бил незаконен.

Получава се странно: предложението не е разгледано, няма решение по него и няма поименно гласуване, но присъдата вече е произнесена:

„Не може.“

В същото време в официалното становище на общинската администрация от 26 март 2025 г. е записано, че предметът на референдума е допустим, макар въпросът да се нуждае от прецизиране.

Кое тогава е вярно?

Ако въпросът е незаконен – нека бъде внесен, обсъден и отхвърлен с ясно решение. Ако има слабости – нека бъде поправен.

Но близо две години мълчание не е правно становище и не е управление.

Защо това отваря кутията на Пандора?

Днес говорим за един проект и 70 декара.

Утре ще дойде втори инвеститор. После трети. Всеки ще каже:

„И моята земя е частна.“

„И аз чакам от години.“

„И на другия разрешихте.“

Как тогава Общинският съвет ще откаже?

Без предварително приети правила всяко следващо разрешение ще се опира на предишното. А отделните решения постепенно ще се превърнат в политика, която никой никога не е обсъждал и приемал открито.

Точно това представлява отварянето на кутията на Пандора.

Проблемът вече не е само в тези 70 декара. Проблемът е в прецедента.

Петгодишната гаранция изчезна

Обсъжданото петгодишно ограничение можеше да остави време за референдум и за изработване на общи правила за бъдещите проекти.

То обаче отпадна непосредствено преди заседанието.

Така промяната беше приета без гаранцията, която можеше да запази смисъла на бъдещото допитване.

Защото каква полза ще има от референдум, ако дотогава териториите вече са получили ново предназначение?

Решение за проекта има. Решение за хората няма

Това гласуване не беше формално гласуване срещу референдума.

Но всички съветници знаеха, че предложението съществува и че по него няма решение. Въпреки това 11 от тях избраха конкретната промяна да бъде приета сега.

Това е политическият факт:

За частния проект Общинският съвет намери време и мнозинство. За искането да бъдат попитани гражданите – близо две години не намира нито едното, нито другото.

Кутията на Пандора вече е отворена.

Сега Общинският съвет трябва да реши дали ще я остави така, или най-после ще приеме ясни правила за следващите проекти.

А предложението за референдум трябва да бъде разгледано открито и поименно – да бъде прието, прецизирано или отхвърлено с ясни мотиви.

Защото най-лошият отговор към гражданите не е „да“ или „не“.

Най-лошият отговор е две години мълчание, докато решенията едно по едно вече се вземат.